Каква е моята история ?

   Името ми е Дамян Петров. Роден съм на 16-ти август 1985 година в малкото градче Севлиево, в предбалкана на централна Северна България. Рисуването ме вълнува от ранна детска възраст и от дете мечтая да стана велик художник, който да остави своя отпечатък в историята на световното изкуство.

   Още от ранните си ученически години започнах да посещавам кръжоци по рисуване в родния ми град при художника Васко Василев, където скоро започнах да се отличавам от другите деца със специален усет за изкуството. Учителите ми по рисуване упорито настояваха да продължа образованието си в тази насока и така кандидатствах и бях приет в Художествената гимназия "Академик Дечко Узунов" в град Казанлък (едно от най-авторитетните учебни заведения от този тип не само в България, а и на Балканския полуостров). Там се запознах подробно с различните видове изящни изкуства - живопис, графика, скулптура. Придобих солидни познания в областта на композицията и перспективата. Упорито работихме в сферата на натюрморта, пейзажа и фигуралната композиция. Скоро разполагах с цялото нужно образование и увереност, за да направя следващата крачка в моето развитие...

   След като завърших гимназията, кандидатствах в Националната Художествена Aкадемия в София и бях приет в специалност "Графика". Това се оказа ключов момент в развитието ми като художник. Там имах уникалната възможност да се уча от едни от най-големите имена в българското изкуство. През четирите години в Академията се запознах с почти всички графични техники и изградих голямо уважение и внимание към детайла, който е характерен за този тип изкуство (някои хора сигурно ще усетят специфичните за мен графични моменти в моята живопис).

ПОВРАТНИЯТ МОМЕНТ

   След дипломирането ми в София се завърнах в родния си град и изживях един доста труден и объркан период от живота си. Повече от две години бях изпаднал в някаква лична, творческа и емоционална криза. Объркване, съмнение и несигурност бяха обзели съзнанието ми.  През този период не съм рисувал, а нещо сякаш ме изяждаше отвътре. Сега смятам, че всичко през което преминах тогава е имало задачата да ме изгради, усъвършенства и пробуди за това, което трябва да бъда. Един ден случайни обстоятелства ми дадоха възможност да стана преподавател по изобразително изкуство и отново да се докосна до света на изкуството. Учителската професия ми помогна да се "събудя" и да реша какво искам да правя. Още след две години преподаване разбрах, че това далеч не е призванието ми. Усещах дълбоко в себе си, че мисията ми е друга, че съм създаден за нещо много по-голямо.

   Винаги съм обичал да гледам залязващото слънце. Това е един особен за мен момент. Промяната на светлината. Топлите цветове, които превземат пространството. Чувството за вечност и преходност, което залезът предизвиква у мен. Обожавам природата и винаги съм се впечатлявал от нейната красота и неподправеност. Именно това е причината да се върна към живописта и по-специално към пейзажа. Изпепеляващи залези над реки и планини, самотни лодки на брега изпращат последните слънчеви лъчи, възрожденски къщи, църкви и мостове мълчаливо отстояват на времето. Това са моментите, които усещам по един особен начин.

Мисията ми е да помагам на хората чрез моето изкуство да преоткрият истинската си същност. Да оценят и изживеят момента, да почувстват вечността и красотата на мига.

   Искам да провокирам наблюдателя да изживее картините ми по свой собствен начин. Да си зададе въпроси, да мисли, да чувства, да интерпретира и да "довърши" картината за себе си така, както я усеща. За мен най-ценното е всеки да използва личната си визия и усещане за нещата. Обичам да карам хората да се замислят над картините ми, да усетят моментa "преди" и моментът "след", да почувстват надеждата и вярата, носталгията и любовта. Да познаят и преоткрият себе си. Това е най-голямото удовлетворение за мен.

    Всяка една от моите картини е едно лично изживяване. Надявам се и вие да го усетите! :) :) :)

РАЗГЛЕДАЙТЕ КАРТИНИТЕ >>